Размисли за пътища житейски

На 70 години станах и чудя се дали е вярно? 

Защото това би значело мъдрец да бъда и да е реално

проблеми да решавам всякакви, да съветвам близки хора

и да им помагам в живота задачите си да решават без умора.

Така си мисля, че това е възраст толкова достойна,

и че с това е свързана и е непристойно,

ако при сътворяването и не си съумял да станеш

личността желана с възможности управлението на живата си да хванеш.

А, дали съумях наистина да тръгна в посоката желана?

Дали резултатът, който се получи е този, който е по плана?

Сътворяван с много мисли, с много желания, труд и умение

и това което трябваше да се получи е човек за уважение.

Не зная и не бих могъл това да го твърдя.

Тези в правото си са близките, с които пътя извървя.

Тези, които с тебе си деляха трудностите в живота.

Тези, които без да се съмняват си деляха проблемите с охота.

Остава само да им кажеш колко много им благодариш.

Да им кажеш също и колко много им дължиш.

И за това, че за да стигнеш тази възраст и да си борчески настроен

заслугата и тяхна е и е животът ти спокоен.

Благодаря Ви мили мои!

                                                     Стефан Цеков