20.08.2006 г., 8:37

РАЗМИСЪЛ

650 0 5

 

 

Всеки има своя път,

без да знае докъде е –

дълго ли ще си добрува

или млад ще да изтлее.

 

Всеки търси своя път,

но не знае накъде е –

към беди ли ще го отведе

или с обич ще го сгрее?

 

И Слънце срещнеш ли, което

с очи теб покорява,

дари му ти сърцето –

любов То заслужава.

 

Вървим по своя път,

без да знаем закъде е,

но желание ни води

сърцата си да слеем.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...