23.10.2015 г., 9:39

Размисъл

362 0 0

Началото то винаги е трудно...

Началото е болка и екстаз...

Но също то е старта,

старта към живот, любов.

Началото понякога е фарс,

фарс във който всеки преживява

екстаз, копнеж, любов и

чувство за победа...

Но всъщност след него

влачат се тегоби и падения,

падения на своя си живот.

Но пак напред вървиш

орисан от живота си жигосан

да продължиш, макар че силно

да кървиш.

Защото искаш да постигнеш

мечтаните от теб неща.

Да чувстваш че живееш във

разкоша обгърнал те във самота.

Вина, която сам си превъзмогнал,

превърната във свобода.

Защо тогава бягаш само ти

по таз пътека?

И жертваш се, за кой ли път.

 Знам,

правиш го това с единствена

надежда, да запазиш любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...