23 oct 2015, 9:39

Размисъл

  Poesía
361 0 0

Началото то винаги е трудно...

Началото е болка и екстаз...

Но също то е старта,

старта към живот, любов.

Началото понякога е фарс,

фарс във който всеки преживява

екстаз, копнеж, любов и

чувство за победа...

Но всъщност след него

влачат се тегоби и падения,

падения на своя си живот.

Но пак напред вървиш

орисан от живота си жигосан

да продължиш, макар че силно

да кървиш.

Защото искаш да постигнеш

мечтаните от теб неща.

Да чувстваш че живееш във

разкоша обгърнал те във самота.

Вина, която сам си превъзмогнал,

превърната във свобода.

Защо тогава бягаш само ти

по таз пътека?

И жертваш се, за кой ли път.

 Знам,

правиш го това с единствена

надежда, да запазиш любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...