Размисъл

Началото то винаги е трудно...

Началото е болка и екстаз...

Но също то е старта,

старта към живот, любов.

Началото понякога е фарс,

фарс във който всеки преживява

екстаз, копнеж, любов и

чувство за победа...

Но всъщност след него

влачат се тегоби и падения,

падения на своя си живот.

Но пак напред вървиш

орисан от живота си жигосан

да продължиш, макар че силно

да кървиш.

Защото искаш да постигнеш

мечтаните от теб неща.

Да чувстваш че живееш във

разкоша обгърнал те във самота.

Вина, която сам си превъзмогнал,

превърната във свобода.

Защо тогава бягаш само ти

по таз пътека?

И жертваш се, за кой ли път.

 Знам,

правиш го това с единствена

надежда, да запазиш любовта.