Размисъл
Стоя замислен и смирен
пред собствения храм духовен
душата ми е в тъмен плен
и чувствам се пак аз виновен
дали суетен съм – не знам
дали завиждам или мразя
и колко струва моят храм
готов ли съм да го запазя
улисан в бързите ми дни
приятел мой дали забравих
и в мислите ми за жени
дали аз себе си оставих
и колко много суета
край нас – душите ни е вплела
разяжда мислите кипи
и силата ни е отнела
а иска ми се да простя
и светло чувство да остане
с надежда мила за света
детето в мене да въстане
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
