Стоя замислен и смирен

пред собствения храм духовен

душата ми е в тъмен плен

и чувствам се пак аз виновен

дали суетен съм – не знам

дали завиждам или мразя

и колко струва моят храм

готов ли съм да го запазя

улисан в бързите ми дни

приятел мой дали забравих

и в мислите ми за жени

дали аз себе си оставих

и колко много суета

край нас – душите ни е вплела

разяжда мислите кипи

и силата ни е отнела

а иска ми се да простя

и светло чувство да остане

с надежда мила за света

детето в мене да въстане