19.04.2020 г., 14:01

Размисъл

631 0 0

Седя си в къщи 

съвсем сама (опа)

и той е тук (мъжът ми)

и гледам филма " Един мъж и една жена"(опа)

реалност или не,

но е от живота.

А той чете си фантастика

във време най-нефантастично.

И питам се

кой от нас е по-добре?

Аз-че няма да се върна

никога назад

Той-че все още бъдещето

е пред него.

Дано след всичко туй

не останат

един мъж и една жена

и всичко пак да почне отначало.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...