Седя си в къщи
съвсем сама (опа)
и той е тук (мъжът ми)
и гледам филма " Един мъж и една жена"(опа)
реалност или не,
но е от живота.
А той чете си фантастика
във време най-нефантастично.
И питам се
кой от нас е по-добре?
Аз-че няма да се върна
никога назад
Той-че все още бъдещето
е пред него.
Дано след всичко туй
не останат
един мъж и една жена
и всичко пак да почне отначало.
© Румяна Щерева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
