Седя си в къщи
съвсем сама (опа)
и той е тук (мъжът ми)
и гледам филма " Един мъж и една жена"(опа)
реалност или не,
но е от живота.
А той чете си фантастика
във време най-нефантастично.
И питам се
кой от нас е по-добре?
Аз-че няма да се върна
никога назад
Той-че все още бъдещето
е пред него.
Дано след всичко туй
не останат
един мъж и една жена
и всичко пак да почне отначало.
© Румяна Щерева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
