Седя си в къщи
съвсем сама (опа)
и той е тук (мъжът ми)
и гледам филма " Един мъж и една жена"(опа)
реалност или не,
но е от живота.
А той чете си фантастика
във време най-нефантастично.
И питам се
кой от нас е по-добре?
Аз-че няма да се върна
никога назад
Той-че все още бъдещето
е пред него.
Дано след всичко туй
не останат
един мъж и една жена
и всичко пак да почне отначало.
© Румяна Щерева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
