23.10.2006 г., 23:37

размисъл

832 0 6

Един живот във времe ново,
една съдба със съдник жив.
Една любов със две окови-
феерия на чувства и лъжи.
 Вървиш по улицата в тишината-
сред теб безмълвие кръжи.
Вървиш по улицата, в самотата,
и чувстваш -
               нещо ти тежи.
Какво забравил си от 
                            вчера,
какво пропуснал си за
                         утре...
Какво ти липсва?
Сляпата химера,приятелството и...
                            любов двулична?
Обръщаш се към своите тегоби,
улавяш онзи миг
                    щастлив,
макар ,че утре той ще се загуби,
макар,че утре ще те
                           заличи...


                                           "1984"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...