Oct 23, 2006, 11:37 PM

размисъл

  Poetry
833 0 6

Един живот във времe ново,
една съдба със съдник жив.
Една любов със две окови-
феерия на чувства и лъжи.
 Вървиш по улицата в тишината-
сред теб безмълвие кръжи.
Вървиш по улицата, в самотата,
и чувстваш -
               нещо ти тежи.
Какво забравил си от 
                            вчера,
какво пропуснал си за
                         утре...
Какво ти липсва?
Сляпата химера,приятелството и...
                            любов двулична?
Обръщаш се към своите тегоби,
улавяш онзи миг
                    щастлив,
макар ,че утре той ще се загуби,
макар,че утре ще те
                           заличи...


                                           "1984"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...