Oct 23, 2006, 11:37 PM

размисъл

  Poetry
834 0 6

Един живот във времe ново,
една съдба със съдник жив.
Една любов със две окови-
феерия на чувства и лъжи.
 Вървиш по улицата в тишината-
сред теб безмълвие кръжи.
Вървиш по улицата, в самотата,
и чувстваш -
               нещо ти тежи.
Какво забравил си от 
                            вчера,
какво пропуснал си за
                         утре...
Какво ти липсва?
Сляпата химера,приятелството и...
                            любов двулична?
Обръщаш се към своите тегоби,
улавяш онзи миг
                    щастлив,
макар ,че утре той ще се загуби,
макар,че утре ще те
                           заличи...


                                           "1984"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...