23 oct 2006, 23:37

размисъл

  Poesía
836 0 6

Един живот във времe ново,
една съдба със съдник жив.
Една любов със две окови-
феерия на чувства и лъжи.
 Вървиш по улицата в тишината-
сред теб безмълвие кръжи.
Вървиш по улицата, в самотата,
и чувстваш -
               нещо ти тежи.
Какво забравил си от 
                            вчера,
какво пропуснал си за
                         утре...
Какво ти липсва?
Сляпата химера,приятелството и...
                            любов двулична?
Обръщаш се към своите тегоби,
улавяш онзи миг
                    щастлив,
макар ,че утре той ще се загуби,
макар,че утре ще те
                           заличи...


                                           "1984"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...