23 oct 2006, 23:37

размисъл

  Poesía
841 0 6

Един живот във времe ново,
една съдба със съдник жив.
Една любов със две окови-
феерия на чувства и лъжи.
 Вървиш по улицата в тишината-
сред теб безмълвие кръжи.
Вървиш по улицата, в самотата,
и чувстваш -
               нещо ти тежи.
Какво забравил си от 
                            вчера,
какво пропуснал си за
                         утре...
Какво ти липсва?
Сляпата химера,приятелството и...
                            любов двулична?
Обръщаш се към своите тегоби,
улавяш онзи миг
                    щастлив,
макар ,че утре той ще се загуби,
макар,че утре ще те
                           заличи...


                                           "1984"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...