Намотавам тъгата
на лакът от мисли
и я стягам на възел...
Разрязвам вината
на късчета истини
и отвързвам
пленените рими,
думите неизречени,
ранената вяра,
гладната свобода...
Размотавам съдбата
от кълбото на Кармата ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация