Разнежено
Разнежено
(на обичливата ми съпруга)
Косите ти са весели Слънца
и чоплят лекичко лицето ми,
очите ти -- усмивки на деца
и топлят мекичко сърцето ми!
Косите ти са весели Слънца,
ръцете -- дъхави букети,
очите ти -- усмивки на деца,
нозете -- палави комети!
Гърдите ти са снежни топки
и щипкат страстничко страните ми
и устните ти -- нежни хлопки
и звънкат ясничко в ушите ми!
Гърдите ти са снежни топки,
ръцете -- дъхави букети
и устните ти нежни хлопки,
нозете -- палави комети...
04. 01. 2011 г.
Прага
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Тахов Всички права запазени
