Разнежване
Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам,
с трепет незабравен да живея.
Пак очите ми изпълват празна маска,
с реликвени сълзи, които чезнат.
А в света захвърлена - в стоик покълвам
и надскачам себе си - като спасение.
И дори финален айсберг да ме спъне,
пожалва ме изкуството - живеене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
