5 jun 2009, 11:12

Разнежване 

  Poesía » Filosófica
588 0 10

Разноцветие от багри ме събужда

и слънчев лъч ръка протяга.

Песента ми неуморна и протяжна,

в небето пулсира със вяра. 

Аз под сводовете сини пак се впускам,

с трепет незабравен да живея.

Пак очите ми изпълват празна маска,

с реликвени сълзи, които чезнат.

А в света захвърлена - в стоик покълвам

и надскачам себе си - като спасение.

И дори финален айсберг да ме спъне,

пожалва ме изкуството - живеене...

 

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??