тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
5 июн. 2009 г., 11:12

Разнежване 

  Поэзия » Философская
587 0 10

Разноцветие от багри ме събужда

и слънчев лъч ръка протяга.

Песента ми неуморна и протяжна,

в небето пулсира със вяра. 

Аз под сводовете сини пак се впускам,

с трепет незабравен да живея.

Пак очите ми изпълват празна маска,

с реликвени сълзи, които чезнат.

А в света захвърлена - в стоик покълвам

и надскачам себе си - като спасение.

И дори финален айсберг да ме спъне,

пожалва ме изкуството - живеене...

 

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??