тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
Jun 5, 2009, 11:12 AM

Разнежване 

  Poetry » Phylosophy
604 0 10

Разноцветие от багри ме събужда

и слънчев лъч ръка протяга.

Песента ми неуморна и протяжна,

в небето пулсира със вяра. 

Аз под сводовете сини пак се впускам,

с трепет незабравен да живея.

Пак очите ми изпълват празна маска,

с реликвени сълзи, които чезнат.

А в света захвърлена - в стоик покълвам

и надскачам себе си - като спасение.

И дори финален айсберг да ме спъне,

пожалва ме изкуството - живеене...

 

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??