Разноцветие от багри ме събужда
и слънчев лъч ръка протяга.
Песента ми неуморна и протяжна,
в небето пулсира със вяра.
Аз под сводовете сини пак се впускам,
с трепет незабравен да живея.
Пак очите ми изпълват празна маска,
с реликвени сълзи, които чезнат.
А в света захвърлена - в стоик покълвам
и надскачам себе си - като спасение.
И дори финален айсберг да ме спъне,
пожалва ме изкуството - живеене...
© Мариола Томова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
