През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада,
не беше толкова зле, но и не беше наслада,
и сега като се сетя от раменете цялата
тежест ми пада, това ми допада,
и ми олеква, сърцето размеква,
ченето омеква, езикът заеква
и ми намеква, че света ме упреква,
за това което съм, а аз съм нормален ...