Разочарование 2
През какво ли преминах, живота си сринах,
вратата на рая видях, но подминах
много неща преживях - не загинах
и тези неща от сърце ги проклинах
Минах през ада, горях и на клада,
не беше толкова зле, но и не беше наслада,
и сега като се сетя от раменете цялата
тежест ми пада, това ми допада,
и ми олеква, сърцето размеква,
ченето омеква, езикът заеква
и ми намеква, че света ме упреква,
за това което съм, а аз съм нормален
сърдете се - човек няма идеален,
на този свят всеки е равен,
всеки един в грехове е удавен,
и грешките прави, но е красиво,
когато човек се поправи!
Николай Генов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nikolai Genov Всички права запазени
