Mar 20, 2019, 12:13 AM

Разочарование 2

  Poetry » Love
763 0 1

През какво ли преминах, живота си сринах,

вратата на рая видях, но подминах

много неща преживях - не загинах

и тези неща от сърце ги проклинах

Минах през ада, горях и на клада,

не беше толкова зле, но и не беше наслада,

и сега като се сетя от раменете цялата

тежест ми пада, това ми допада,

и ми олеква, сърцето размеква,

ченето омеква, езикът заеква 

и ми намеква, че света ме упреква,

за това което съм, а аз съм нормален

сърдете се - човек няма идеален,

на този свят всеки е равен,

всеки един в грехове е удавен,

и грешките прави, но е красиво,

когато човек се поправи!

 

Николай Генов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Nikolai Genov All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...