Да издера искам очите ти,
да измия ръцете от греха,
да върна за миг времето
и "любов" да не те нарека.
В лъжи живях до днес,
в измами подли, зли...
Да простя не мога аз...
Тръгвам с очи от сълзи!
Не очаквах това от теб,
да повярвам ми е трудно.
В сърце сега от лед
преглъщам болка мудна...
Защо предаде любовта,
защо разби света ми?
Зная, сладък е греха,
но и е гнездо от змии.
По-разочарована не съм била,
предадена по грозен начин
от най-милото в света
с измамно име "ЯНЧО".
© Недислава Всички права запазени