20.11.2019 г., 23:02

Разпад

418 0 0

Започна с мен и теб.
Приятели, които никой не можеше да раздели.
Никога не съм мислил,

че можем да се разделим ...

 

Така че сега,
просто чакам сам,
защото сега не можем да бъдем заедно.
Никога не съм си представял края ...

 

2 години с теб минаха толкова бързо.
Знам, че не мога да живея в миналото.
Не мога да изтрия,

не мога да заменя ...

 

Смеейки се през цялото време.
Бях като теб,

ти беше като мен.
Защо се промени?

 

Защо сега си толкова различна?
Как можеш да се държиш така,

сякаш не ме познаваш,

когато бяхме приятели,

които никой не можеше да раздели.

 

Ти си тази,

която ме игнорира и ти си тази,

която не иска да бъде с мен.
Ние бяхме приятели,

които никой не можеше да раздели.
Сега не можем да бъдем заедно

и никога не съм мислил,

че ние можем да се разпаднем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...