12.02.2011 г., 15:07 ч.

Разпети петък 

  Поезия » Философска
1522 0 13

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти вече го направи - с думите си! Благодаря!
  • Как искам да погаля твоята безнадеждност!
  • Марийче, Марийче, хубаво е да те чета
  • Къде се загуби, Пастирке? Липсват стойностните ти стихове!
  • Трогната съм от прекрасните ти пожелания, Радко!

    Вече съм разбрала, че нас ни свързва пъртината от стъпките на поезията, Доче! Дали наистина няма да видим реализирана една наша обща книга, спомняш ли си, бях пожелала това на двете ни още преди няколко месеца!?
  • "И небе, като гоблен разнищен,

    в сляп стремеж да догони звездите,

    в мен засява пъртина от нищо,

    тънки сенки пробождат очите."

    И това е възможно-по тънката нишка
    на копнежа да тръгне вероятна мечта
    и да свързва две части "пъртина от нищо"
    И надежда за цялост да цъфти след дъжда...

    Кап-кап...
  • Пожелавам ти радост, надежда и слънчеви обятия! Поздрав!
  • Приятно е с думите ти! Благодаря ти, Мариане!
  • Дано животът потвърди думите ти!Благодаря, Сеси!
  • Тъжно е, но след тъмнината винаги идват доброто и светлината!
  • Дано има и други достойнства, не бих искала само да ви натежава.
  • Тежък стих!
  • Добре ме усещаш, приятелю...Макар че стихотворението не е ново,
    то достоверно рисува състоянието на душата ми...
Предложения
: ??:??