Разпети петък
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата.
Вятър къса цигулкови струни
и просъсква в уплашени клони.
За търсачите златното руно
е миражът от клоунски спомен.
И небе, като гоблен разнищен,
в сляп стремеж да догони звездите,
в мен засява пъртина от нищо,
тънки сенки пробождат очите.
Тези гвоздеи - мокри разпятия,
този дъжд на разпетия петък,
без надежда за жадни обятия,
без дихание топло и цветно...
© Мария Панайотова All rights reserved.
