РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата.
Вятър къса цигулкови струни
и просъсква в уплашени клони.
За търсачите златното руно
е миражът от клоунски спомен.
И небе, като гоблен разнищен,
в сляп стремеж да догони звездите,
в мен засява пъртина от нищо, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up