Feb 12, 2011, 3:07 PM

Разпети петък 

  Poetry » Phylosophy
1863 0 13
РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата.
Вятър къса цигулкови струни
и просъсква в уплашени клони.
За търсачите златното руно
е миражът от клоунски спомен.
И небе, като гоблен разнищен,
в сляп стремеж да догони звездите,
в мен засява пъртина от нищо, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??