19.12.2010 г., 1:05

Разпиляната обич

734 0 1

Разпиляната обич

 

 

Разпиляната обич живее в нощта - 

ще се върнеш ли пак да я търсиш,

ще почувстваш ли в моята длан

как отново животът се връща?

 

Разпиляната обич се люби с нощта -

пие утеха на глътки,

запали ме - аз съм твоята страст,

посипи ме с лъжливи прегръдки.

 

Разпиляната обич погубва нощта -

сълзите избухват, когато си тръгваш,

ще науча ли твойта ръка

душата ми нежна да търси?

 

Разпиляната обич възкръсва в нощта,

когато сме смели копнежи,

впиваме устни в последния здрач

на събудената ни обич.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми, подредено е но нещо последният куплет..., не се връзва.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....