Разпиляната обич

Разпиляната обич живее в нощта - 

ще се върнеш ли пак да я търсиш,

ще почувстваш ли в моята длан

как отново животът се връща?

Разпиляната обич се люби с нощта -

пие утеха на глътки,

запали ме - аз съм твоята страст,

посипи ме с лъжливи прегръдки.

Разпиляната обич погубва нощта -

сълзите избухват, когато си тръгваш,

ще науча ли твойта ръка

душата ми нежна да търси?

Разпиляната обич възкръсва в нощта,

когато сме смели копнежи,

впиваме устни в последния здрач

на събудената ни обич.