Patrizzia (Надежда Ангелова)
2114 18348
11.10.2020 г., 11:36 ч.

Разплакано 

  Поезия » Пейзажна
261 4 4

Октомври ковал от сребро перодръжка,
дъхът на студа по стъклата да  пише.
Дъждът пък по покриви мокри се тръшкал,
защото се чувствал самин и излишен.

 

От белите листи на сто хризантеми,
ветрецът сърце за Луната направил.
Тя цопнала в локвите, за да го вземе,
спасителят дъжд се за нея удавил.

 

Денят полусънен е - чудом се чуди,
в градината сякаш вилняла е зима
Ноември, мъглата, Луната  са луди,
дъждът пък въздиша и плаче за трима.

 

Помолих ветреца, за мен да отчупи
 потайно парченце  едно, от дъгата.
Та стих да напиша - дъжда да подкупи,
че вече разплака дори и тъгата.

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??