Разплакано сърце
Нощем пиша, нощем съчинявам
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.
И само нощем звездната ми аура
успява в рими тъй да подбере
думи, дето могат да накарат
платонично да се влюбиш в мен.
И под облаците бели да откриеш
за вечност любовта. Ала къде
след това от нея ще се скриеш?
Че страшно е, когато тя расте.
Но тя порасна в мен. И съчинявам -
с много нежност стихове за теб.
А слънцето разплакано изгрява
и с него плаче моето сърце...
с много нежност стихове за теб.
Четейки ги сред синьото небе
слънцето разплакано изгрява.
И само нощем звездната ми аура
успява в рими тъй да подбере
думи, дето могат да накарат
платонично да се влюбиш в мен.
И под облаците бели да откриеш
за вечност любовта. Ала къде
след това от нея ще се скриеш?
Че страшно е, когато тя расте.
Но тя порасна в мен. И съчинявам -
с много нежност стихове за теб.
А слънцето разплакано изгрява
и с него плаче моето сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
