Разпръсват се тъмно-сивите облаци, от очите се вдигат мрачни мъглите. Бавно прииждат на светлината лъчите, за да усмихнат, отново за мен дните. Събуждам с искра ослепелите изгреви. Догонвам от нощите мисли забравени. Разпалвам отново огньове, ненакладени, чакащи топлината на моите длани... Събирам всяка капка изгубена нежност, със която затварям в спомен...минало. От соленото на сълзите в болезненост, заздравява сърцето, и диша пак живо. Само лъч, и денят ми е топъл и светъл. Още малко ми трябва, да бъда щастлива. Глътка надежда, като пролет красива, за да грейне в очите, вълшебната сила. 05.01.2007г.
"Но никога не забравяй своята планета Истина и не го прави за сметка на други, защото те също имат сърца и може би нежни души като твоята..."
Истината боли, но лъжата убива Даша!предпочитам истината, независимо, колко ще боли...никога нищо не съм правила за чужда сметка, защото всеки сам заплаща сметките си, както тук на земята, така и на небето.
Ех, мила Джейни! Колко хубаво би било мислите да са забравени, но дали е така? Надеждата е прекрасна, когато НАИСТИНА вярваш и искаш нещо. Птици винаги ще има и ти винаги ще танцуваш с тях, щом това е мечтата ти за щастие. Но никога не забравяй своята планета Истина и не го прави за сметка на други, защото те също имат сърца и може би нежни души като твоята...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
!!!
радвам ти се!*
стихът ти е като възкресение.