Разпръсват се тъмноте облаци
Разпръсват се тъмно-сивите облаци,
от очите се вдигат мрачни мъглите.
Бавно прииждат на светлината лъчите,
за да усмихнат, отново за мен дните.
Събуждам с искра ослепелите изгреви.
Догонвам от нощите мисли забравени.
Разпалвам отново огньове, ненакладени,
чакащи топлината на моите длани...
Събирам всяка капка изгубена нежност,
със която затварям в спомен...минало.
От соленото на сълзите в болезненост,
заздравява сърцето, и диша пак живо.
Само лъч, и денят ми е топъл и светъл.
Още малко ми трябва, да бъда щастлива.
Глътка надежда, като пролет красива,
за да грейне в очите, вълшебната сила.
05.01.2007г.
от очите се вдигат мрачни мъглите.
Бавно прииждат на светлината лъчите,
за да усмихнат, отново за мен дните.
Събуждам с искра ослепелите изгреви.
Догонвам от нощите мисли забравени.
Разпалвам отново огньове, ненакладени,
чакащи топлината на моите длани...
Събирам всяка капка изгубена нежност,
със която затварям в спомен...минало.
От соленото на сълзите в болезненост,
заздравява сърцето, и диша пак живо.
Само лъч, и денят ми е топъл и светъл.
Още малко ми трябва, да бъда щастлива.
Глътка надежда, като пролет красива,
за да грейне в очите, вълшебната сила.
05.01.2007г.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
