Разпятие...

Днес отново се сетих за кръста,

от умора загубих кураж.

Сви ме навика с трите си пръста

и на болката пуснах мираж.

Наковах се сам с мъка чевръсто,

от уплаха си турих венец,

а лъжите, засети нагъсто,

ме признаха за техен творец...

Те се връщаха - друг ги покръсти,

но ги смазах и без да личи

как от кръста с премазани пръсти

ги прекръстих, но вече с очи...