17.07.2013 г., 7:56 ч.

Разпятие 

  Поезия » Философска
583 1 5

 

                 РАЗПЯТИЕ

 

Като абсурдно-неприлична кръпка,

събрала цветовете на дъгата,

стоя на още по-абсурден кръстопът,

 

там, где нивга няма да се срещнат

и Сношат

два, отчайващо-различни свята:

Реален и един Бленуван свят.

 

Стоя Обречен и Обричащ на раздяла...

 

Уж слънчеви очи пред мен горят,

а зъзне пак в гърдите ми луната Бяла.

 

 

 

© Людмил Нешев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??