18.08.2011 г., 11:17 ч.
Разпятие
Разпятие
Във думите ни, девственна наивност,
е впряла поглед нейде сред звездите.
Една надежда, свята за взаимност.
Една мечта към Млечен път политнала.
По дрехите ни няма ленти траурни.
Погребани сме в сиво битие.
Прекрасното заспало е под мрамора.
Букет цветя... И пак отвътре: " - Не!"
Две крачки са останали до Края...
Тежи в душата... а стихът ни - пей...
Разпятие... Дали да те забравя,
или да шепна нежничко: " - Здравей!"
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Хубав стих.
-
Поздравления за хубавият стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Така като стане, Докторът вика: - Всичко яж!
Не обичам да ме следят, не обичам да ми дишат във врата! Когато усетиш дъх във врата си, да знаеш, че те е...т!
За последно ще пусна нещо тук и туй то:
няма_име
/по Касуми/
Моят дом си е мойта тъмница.
За закуска излапах... Времето.
Нямам по стените портрети - звездици,
в черни рамки на Откровеното...
Вместо лампа, свети Луната,
а таванът е като Космоса - бял...
Все бучи ли, бучи във главата
да хванеш звезда, да си успял...
Не съм тъжен. Не непременно.
Май богат съм с мечтите си ветрени.
Просто шетам из мойта Вселена
от дванайсе квадратни метра...
Аз съм далече от болни амбиции...
Аз съм доволен от Малкото!
Влюбен да бъда е вече традиция...
Да се разделям - е Жалното...
Не се страхувам да имам другари
и заедно да споделяме Прозата...
Не се страхувам да прескачам дувари
и да туря, до главата И, рози...
Днес не чаткахме карти в беседката...
Със ракия погребахме Тленното...
На разсъмване, мойта съседка,
влюбена, сряза си вените...
Всичко добро!
Зем.