Aug 18, 2011, 11:17 AM

Разпятие

  Poetry » Love
721 0 3

Разпятие

Във думите ни, девственна наивност,

е впряла поглед нейде сред звездите.

Една надежда, свята за взаимност.

Една мечта към Млечен път политнала.

 

По дрехите ни няма ленти траурни.

Погребани сме в сиво битие.

Прекрасното заспало е под мрамора.

Букет цветя... И пак отвътре: " - Не!"

 

Две крачки са останали до Края...

Тежи в душата... а стихът ни - пей...

Разпятие... Дали да те забравя,

или да шепна нежничко: " - Здравей!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Нина, голямо диване си!
    Така като стане, Докторът вика: - Всичко яж!
    Не обичам да ме следят, не обичам да ми дишат във врата! Когато усетиш дъх във врата си, да знаеш, че те е...т!
    За последно ще пусна нещо тук и туй то:
    няма_име
    /по Касуми/
    Моят дом си е мойта тъмница.
    За закуска излапах... Времето.
    Нямам по стените портрети - звездици,
    в черни рамки на Откровеното...

    Вместо лампа, свети Луната,
    а таванът е като Космоса - бял...
    Все бучи ли, бучи във главата
    да хванеш звезда, да си успял...

    Не съм тъжен. Не непременно.
    Май богат съм с мечтите си ветрени.
    Просто шетам из мойта Вселена
    от дванайсе квадратни метра...

    Аз съм далече от болни амбиции...
    Аз съм доволен от Малкото!
    Влюбен да бъда е вече традиция...
    Да се разделям - е Жалното...

    Не се страхувам да имам другари
    и заедно да споделяме Прозата...
    Не се страхувам да прескачам дувари
    и да туря, до главата И, рози...

    Днес не чаткахме карти в беседката...
    Със ракия погребахме Тленното...
    На разсъмване, мойта съседка,
    влюбена, сряза си вените...

    Всичко добро!
    Зем.
  • Хубав стих.
  • Поздравления за хубавият стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...