Разпятие
Разпятие
Във думите ни, девственна наивност,
е впряла поглед нейде сред звездите.
Една надежда, свята за взаимност.
Една мечта към Млечен път политнала.
По дрехите ни няма ленти траурни.
Погребани сме в сиво битие.
Прекрасното заспало е под мрамора.
Букет цветя... И пак отвътре: " - Не!"
Две крачки са останали до Края...
Тежи в душата... а стихът ни - пей...
Разпятие... Дали да те забравя,
или да шепна нежничко: " - Здравей!"
© Красимир Дяков All rights reserved.
