21.04.2008 г., 18:47

Разрушена

1K 0 1

Мечтите изплуват толкова лесно

И аз само това знам

Истинската любов е фантазия

Нали съм разрушена, как мога да знам

 

Изплашена съм и съм сама

Не казах всичко, което исках да кажа

И не можеш да вземеш това, което го няма

Не те чувствам близо до мен

 

Лек няма, а ме боли до смърт

Ти живееш в своя всят

И там всичко ти е добре

Нали отговаря на това, което искаш

 

Не искам да ми пука

Не искам да мразя

Не искам да бъда разрушена

Не искам да се мразя

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дели Статева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...