1.07.2010 г., 15:39 ч.

Разсеяната майка на настоящето 

  Поезия
766 0 16

 

Миналото из ведро ме заля...

Като възторг от успеха на първата крачка,

като депресия след първото публично падане.

В коридорите му вървя.

И усещам се като в хватка на иронична закачка,

вместо в мир от приятната среща с осъществяване.

 

Онова момиче без грим

ми е близко и толкова чуждо поравно,

и е мен, и е безкрайно различно от мене.

И се гледаме, и мълчим...

Галопират в хор спомени, и почти съм “тогава”...,

но е минало не само изтеклото време.

 

Сякаш връв ми е гърлото...

Нямам грешки фатални в живота извършени,

а ми стяга комфортът на волната поза “назад”.

Аз съм сбъдната.

И от опит обичам израза “минало свършено”...

Сега тръгвам..., че настоящето разплаках от глад.

 

 

© Люсил Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно, но загубих дар слово пред това!
    Силна си, Бодливке!!!
  • Браво!!!!!!!!!!!!!!!11
  • ФИНО! ИЗТЪНЧЕНО! ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПРЕМЕРЕНО, ОБРАЗНО И БОГАТО!БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ШАНСА ДА ПРОЧЕТА ТОВА!!!
  • много ми хареса.Намерих се в поезията ти
  • Поздрави, Люси!!! Безмълвна съм!!!
  • Докосващ стих, една изповед! Поздрави Люси!
  • Миналото за трамплин е....а пък стяга и боли...Силна си нали....Прегръдки!!!
  • Винаги си оргинална!!!
    Поздравления!!!
  • Благодарности за споделянето, Ан, Водолейче, Плами, Ивон, Виктор, Стелче, Ангел, Марина, Светлана! Радвам се, че сте били тук!
  • Винаги съществува опасност, нещо да бъде пропуснато, неизживяно!!!
  • Дълбока вода си!
    Поздравления за тази разтърсваща поетична изповед, Люси!
  • Люси, поклон пред поезията ти!
    "Сякаш връв ми е гърлото...
    Нямам грешки фатални в живота извършени,
    а ми стяга комфортът на волната поза “назад”.
    Аз съм сбъдната.
    И от опит обичам израза “минало свършено”...
    Сега тръгвам..., че настоящето разплаках от глад."

    Това можеш да напишеш само ти! Всичко ме впечатли, как да не цитираш всяка дума?!
  • Само в граматиката има "минало свършено", ала не и в Живота...
    Бъди все по-"сбъдната", Люсил!
    Поздрави.
  • Да! Хубаво е тази майка да е разсеяна! Поздрав, Люсил!!!
  • Усещам я тая връв на гърлото...! Поздрав, Люси, силен стих си сътворила!
  • "като депресия след първото публично падане" Никога нямаше да мога да формулирам това, което казваш
    Толкова добре го разбирам този стих, че ми идва да си го сложа като табелка на гърдите. Попитат ли ме "Как си?" Ще посоча табелката
Предложения
: ??:??