Разстояния

Причината, която кара мисълта, фантазията и надеждата да се гонят с невъобразима скорост...

Ти там си! Някъде... И пак четеш,

а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,

или ще продължавам монолози да създавам за пиеси...

Уж близо сме един до друг,

а сякаш ни делят стотици милиони разстояния...

Когато аз поискам да съм с теб и търся те във всеки мъничък детайл... (Къде си ти?)

Щом ти поискаш пък да си с мен... Менеж на състояния.

Живот без сценарист онагледен,

но вечно пълен със закони, с указания...

Когато си готова – появи се, дай ми знак...
Готов ще бъда да платя със всичко, за своите желания...

Навън вали!

И носи се около мене дим, докато пуша в тишината влажна...

Изкусно вятъра играе си със него...  Не, като зъл магьосник! Сякаш херувим...

Умело провокира да се влюбя във снагата твоя, снажна...

Ах, колко тихо е при мен... Навсякъде е пълен мрак!

Разтапям се, когато дълго мисля за онези разстояния, измежду устните ти... Тежките дихания...

Накуцвайки се лутам между мислите в главата ми... Какъв глупак!

Разбързал съм се... Накъде? Към теб, без много увещания...