Той я обичаше...
Малиновите ù устни изгаряха нощите му…
дълбоките ù очи проникваха в душата и мислите,
ръцете ù рисуваха нежни сияния в мрака.
Коя беше тя?!... Стоеше на прага и чакаше…
А навън беше студено…
Снегът затрупаше пътища и стари спомени…
разстоянията изглеждаха космически…
Но Тя го обичаше…
Погледът му проникваше в сърцето и мислите ù…
Ръцете му докосваха извивките на тялото ù в сънищата,
устните му рисуваха с дъх на любов върхуу нейните устни…
Сълзите се топяха в бездни от нежност…
А навън беше студено…
Ледът покриваше целия свят, тревата беше премръзнала
и нямаше птици с бели крила…
непосилно е времето…
Но те се обичаха…
Той стоеше буден през нощите
и милваше клепачите ù докато спи,
а тя сънуваше ръцете му и приказния дъх на Любов…
Разстоянията просто не съществуваха!....
2.02.2014г.
АВТОР:Моника Стойчева
© Моника Стойчева Всички права запазени