Разстрел от няколко посоки,

защо тъй чувствам,

нима съм прокълната?

Дали от Хадес, Зевс или пък Локи

дошла ми е тъгата

и гние ми душата?

Нима аз Атина ядосах без да зная,

че мислите ми тъй ме тровят?

Нима пък Персефона бута ме към края

и праща гарвани в тъгата ми да ровят?

Разстрел от няколко посоки,

кого ядосах с идването си невинно?

Защо са боговете тъй жестоки?

и как обсъждат ме на чаша вино?

Какво решили са за мен Големите

докато седят край огъня и пият те амброзия

Нима оставили са ми душата на сирените

и са им заръчали:

"Нека лудостта тормози я"

Нима сирените ми шепнат нощем в тъмното

и водят ме към помисли проклети?

Нима заради тях е нощ кога е съмнато

и ден и нощ за мен са слети?

Разстрел от няколко посоки.

Кажете ми, Дионис, Атина и Афродита,

нима съборих ваш'те храмове високи?

Или ви обидих, че сте ми така сърдити?

Дали ще мога в лудост да не се удавя –

един-единствен път, напук на боговете,

или те при мен не се явяват

и собственоръчно връзвам си ръцете?