Разстрел от няколко посоки
Разстрел от няколко посоки,
защо тъй чувствам,
нима съм прокълната?
Дали от Хадес, Зевс или пък Локи
дошла ми е тъгата
и гние ми душата?
Нима аз Атина ядосах без да зная,
че мислите ми тъй ме тровят?
Нима пък Персефона бута ме към края
и праща гарвани в тъгата ми да ровят?
Разстрел от няколко посоки,
кого ядосах с идването си невинно?
Защо са боговете тъй жестоки?
и как обсъждат ме на чаша вино?
Какво решили са за мен Големите
докато седят край огъня и пият те амброзия
Нима оставили са ми душата на сирените
и са им заръчали:
"Нека лудостта тормози я"
Нима сирените ми шепнат нощем в тъмното
и водят ме към помисли проклети?
Нима заради тях е нощ кога е съмнато
и ден и нощ за мен са слети?
Разстрел от няколко посоки.
Кажете ми, Дионис, Атина и Афродита,
нима съборих ваш'те храмове високи?
Или ви обидих, че сте ми така сърдити?
Дали ще мога в лудост да не се удавя –
един-единствен път, напук на боговете,
или те при мен не се явяват
и собственоръчно връзвам си ръцете?
© Екатерина Георгиева All rights reserved.
И разнообразни идеи имаш