Nella_gold (Нели )
841 4525
27.06.2007 г., 11:42 ч.

Разсъмване 

  Поезия
599 0 5
Разсъмва сe.
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи…
 Сънувах теб, докосвах те със поглед.
С очи поглъщах всяка твоя дума,
всяка твоя суета.
Не искам тоя сън да свърши,
продължавам да лежа,
отпусната, загърната в безвремие…
Сънят като на кинолента бавно се изнизва,
 и ужасът от края… навярно предстои.
Навярно ще пронизва с парещи стрели
сърцето и душата -
да, навярно плача,
 без дъх, без глас, без сълзи,
че как да спра на кадър тоя сън?
А колко искам той  така да продължи...
 Трепти нажежен  въздухът отвън
и струпва цялата си жар върху ни.
 Със силата на огнена стихия,
 която по пътя си разгаря страст…
и жегва ни - телата ни изпепелява,
в лудост,
и като в мъглява пелена – от пепел -
обгръща ни, като че някакво си чудо е…
А нима това е лудост?
Нима е лудост любовта?
20 май 2006

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??