Разсъмване
Разсъмва сe.
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи…
Сънувах теб, докосвах те със поглед.
С очи поглъщах всяка твоя дума,
всяка твоя суета.
Не искам тоя сън да свърши,
продължавам да лежа,
отпусната, загърната в безвремие…
Сънят като на кинолента бавно се изнизва,
и ужасът от края… навярно предстои.
Навярно ще пронизва с парещи стрели
сърцето и душата -
да, навярно плача,
без дъх, без глас, без сълзи,
че как да спра на кадър тоя сън?
А колко искам той така да продължи...
Трепти нажежен въздухът отвън
и струпва цялата си жар върху ни.
Със силата на огнена стихия,
която по пътя си разгаря страст…
и жегва ни - телата ни изпепелява,
в лудост,
и като в мъглява пелена – от пепел -
обгръща ни, като че някакво си чудо е…
А нима това е лудост?
Нима е лудост любовта?
20 май 2006
Нощта догаря бавно.
Очите, натежали от умора, отварям бавно,
а не… спя, сънувах с отворени очи,
как искам тоя сън така да продължи…
Сънувах теб, докосвах те със поглед.
С очи поглъщах всяка твоя дума,
всяка твоя суета.
Не искам тоя сън да свърши,
продължавам да лежа,
отпусната, загърната в безвремие…
Сънят като на кинолента бавно се изнизва,
и ужасът от края… навярно предстои.
Навярно ще пронизва с парещи стрели
сърцето и душата -
да, навярно плача,
без дъх, без глас, без сълзи,
че как да спра на кадър тоя сън?
А колко искам той така да продължи...
Трепти нажежен въздухът отвън
и струпва цялата си жар върху ни.
Със силата на огнена стихия,
която по пътя си разгаря страст…
и жегва ни - телата ни изпепелява,
в лудост,
и като в мъглява пелена – от пепел -
обгръща ни, като че някакво си чудо е…
А нима това е лудост?
Нима е лудост любовта?
20 май 2006
© Нели All rights reserved.
