24.01.2010 г., 16:28 ч.

Разточителство 

  Поезия
625 0 3
Разточителство
Днес омръзна ми в ума ти да витая
като умиращо по милостиня кученце!
По мене като червей да дълбаеш -
издъхвам благодарна и надупчена!...
Че тази болка не е премълчавана,
понякога дори не съжалявам!
На съвършенството на прага бях поканена,
не стъпих там, защото не съзнавах -
разточително за теб е всяко дръзване
естествен да си с мене обичайно!
Подмамих се и, може би, прибързано ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Предложения
: ??:??