Jan 24, 2010, 4:28 PM

Разточителство 

  Poetry
624 0 3
Разточителство
Днес омръзна ми в ума ти да витая
като умиращо по милостиня кученце!
По мене като червей да дълбаеш -
издъхвам благодарна и надупчена!...
Че тази болка не е премълчавана,
понякога дори не съжалявам!
На съвършенството на прага бях поканена,
не стъпих там, защото не съзнавах -
разточително за теб е всяко дръзване
естествен да си с мене обичайно!
Подмамих се и, може би, прибързано ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Вълова All rights reserved.

Random works
: ??:??