Разточителство

Jan 24, 2010, 4:28 PM

Poetry

527 0 3

Разточителство

Днес омръзна ми в ума ти да витая

като умиращо по милостиня кученце!

По мене като червей да дълбаеш -

издъхвам благодарна и надупчена!...

Че тази болка не е премълчавана,

понякога дори не съжалявам!

На съвършенството на прага бях поканена,

не стъпих там, защото не съзнавах -

разточително за теб е всяко дръзване

естествен да си с мене обичайно!

Подмамих се и, може би, прибързано

повярвах, че за теб не съм случайна,

... бездънно паднала в минута и на място,

където дръзнах тебе да променям!...

Доста странно е, че вече не е ясно,

какво очаквам още и какво пилея?

Подхлъзване, подшушнато последно

от болката, че истината пречи.

Такова разточителство е вредно,

отпратило човешкото далече...

Логично е, че ражда се действителност

и всеки своя път ще начертава...

Тогава в похабена разточителност

смисъл липсва днес да се въстава.

Please sign in with your account so you can comment and vote.