Разточителство
Разточителство
Днес омръзна ми в ума ти да витая
като умиращо по милостиня кученце!
По мене като червей да дълбаеш -
издъхвам благодарна и надупчена!...
Че тази болка не е премълчавана,
понякога дори не съжалявам!
На съвършенството на прага бях поканена,
не стъпих там, защото не съзнавах -
разточително за теб е всяко дръзване
естествен да си с мене обичайно!
Подмамих се и, може би, прибързано
повярвах, че за теб не съм случайна,
... бездънно паднала в минута и на място,
където дръзнах тебе да променям!...
Доста странно е, че вече не е ясно,
какво очаквам още и какво пилея?
Подхлъзване, подшушнато последно
от болката, че истината пречи.
Такова разточителство е вредно,
отпратило човешкото далече...
Логично е, че ражда се действителност
и всеки своя път ще начертава...
Тогава в похабена разточителност
смисъл липсва днес да се въстава.
© Десислава Вълова All rights reserved.
