2.06.2015 г., 22:25 ч.
Разтурена вселена
Сърцето ми къса се сякаш на две,
щом не стигна на време,
закъдето съм тръгнала…
Разбиват се в мене
безброй светове,
пропътувани пътища,
хора изгубени…
Часовникът спира отново
за миг.
Тогава съм никой,
вървя и към нищото...
Сгрешено понятие,
скитник без път.
Вселена без космос -
коварно разтурена…
Не тръгнах навреме и в този момент.
Не те и познавам,
а за тебе все пиша...
Кога ще те срещна?
Къде?
Според мен…
И ти като мене си тръгнал към нищото…
© Десислава Танева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
харесах.
-
Деси, според моето скромно мнение " нищо" не би трябвало да съществува като определение. Поздравления зя хубавото стихонаписване!
-
Харесах!
-
Силна и дълбока чувственост, добра композиция на стиха, хареса ми много!
Продължавай все така и все напред.
Поздравявам те! -
Мелодично стихотворение, поздравления!
-
Щом един към друг сте тръгнали все ще се срещнете някъде.
Бог си знае работата. Оставете се в Неговите ръце!
Поздравление и скорощна среща, а стихото ти е хубаво! Хареса ми!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
