Разтурена вселена

2.06.2015 г., 22:25 ч.

Поезия » Друга

1047 1 5

Сърцето ми къса се сякаш на две,

щом не стигна на време,

закъдето съм тръгнала…

Разбиват се в мене

безброй светове,

пропътувани пътища,

хора изгубени…

Часовникът спира отново

за миг.

Тогава съм никой,

вървя и към нищото...

Сгрешено понятие,

скитник без път.

Вселена без космос -

коварно разтурена…

Не тръгнах навреме и в този момент.

Не те и познавам,

а за тебе все пиша...

Кога ще те срещна?

Къде?

Според мен…

И ти като мене си тръгнал към нищото…

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2015-12-17T22:28:10+02:00

харесах.
bojenski (Иван Иванов)

2015-10-11T10:57:31+03:00

Деси, според моето скромно мнение " нищо" не би трябвало да съществува като определение. Поздравления зя хубавото стихонаписване!
насето_88 (Насето)

2015-08-03T20:30:44+03:00

Харесах!
Човек (Анна Станоева)

2015-06-03T09:17:24+03:00

Мелодично стихотворение, поздравления!
stoyna (Стойна Димова)

2015-06-02T23:25:22+03:00

Щом един към друг сте тръгнали все ще се срещнете някъде.
Бог си знае работата. Оставете се в Неговите ръце!
Поздравление и скорощна среща, а стихото ти е хубаво! Хареса ми!