Jun 2, 2015, 10:25 PM

Разтурена вселена

  Poetry » Other
1.4K 1 5

Сърцето ми къса се сякаш на две,

щом не стигна на време,

закъдето съм тръгнала…

Разбиват се в мене

безброй светове,

пропътувани  пътища,

хора изгубени…

Часовникът спира отново

за миг.

Тогава съм никой,

вървя и към нищото...

Сгрешено понятие,

скитник без път.

Вселена без космос -

коварно  разтурена…

Не тръгнах навреме и в този момент.

Не те и познавам,

а за тебе все пиша...

Кога ще те срещна?

Къде?

Според мен…

И ти като мене си тръгнал към нищото…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Танева All rights reserved.

Comments

Comments

  • харесах.
  • Деси, според моето скромно мнение " нищо" не би трябвало да съществува като определение. Поздравления зя хубавото стихонаписване!
  • Харесах!
  • Мелодично стихотворение, поздравления!
  • Щом един към друг сте тръгнали все ще се срещнете някъде.
    Бог си знае работата. Оставете се в Неговите ръце!
    Поздравление и скорощна среща, а стихото ти е хубаво! Хареса ми!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...