Разтурена вселена
Сърцето ми къса се сякаш на две,
щом не стигна на време,
закъдето съм тръгнала…
Разбиват се в мене
безброй светове,
пропътувани пътища,
хора изгубени…
Часовникът спира отново
за миг.
Тогава съм никой,
вървя и към нищото...
Сгрешено понятие,
скитник без път.
Вселена без космос -
коварно разтурена…
Не тръгнах навреме и в този момент.
Не те и познавам,
а за тебе все пиша...
Кога ще те срещна?
Къде?
Според мен…
И ти като мене си тръгнал към нищото…
© Десислава Танева All rights reserved.
