Разтварям си крилата
Поглеждам си ръцете,
във дланите се взирам.
Бразди - красиво цвете,
във мрежата откривам.
И всяка носи смисъл,
не шепнат, а говорят,
че в тази на сърцето
искри пламтящи спорят.
Извивката нагоре
към хълма на Венера,
събира срещи, болки,
любов... обични хора.
Животът ми какъв е? -
гадая и се питам.
Ще продължи ли дълго? -
сребристи нишки вплитам.
Магично пък съдбата
дланта ми раздвоява
на Аз и Ти страната.
Умът се в тях вглъбява.
И кръстчета, звездички...
рисуват ми душата.
Но... зная, аз самичка
задвижвам колелата.
Не ще допусна никой
по пътя на съдбата.
Сама напред политам.
Разтварям си крилата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
