Разтварям си крилата
Поглеждам си ръцете,
във дланите се взирам.
Бразди - красиво цвете,
във мрежата откривам.
И всяка носи смисъл,
не шепнат, а говорят,
че в тази на сърцето
искри пламтящи спорят.
Извивката нагоре
към хълма на Венера,
събира срещи, болки,
любов... обични хора.
Животът ми какъв е? -
гадая и се питам.
Ще продължи ли дълго? -
сребристи нишки вплитам.
Магично пък съдбата
дланта ми раздвоява
на Аз и Ти страната.
Умът се в тях вглъбява.
И кръстчета, звездички...
рисуват ми душата.
Но... зная, аз самичка
задвижвам колелата.
Не ще допусна никой
по пътя на съдбата.
Сама напред политам.
Разтварям си крилата.
© Таня Мезева All rights reserved.
