Всичко, до което се докоснеш,
вече е опорочено,
не признаваш непорочност,
нито нещо съкровено.
С мръсни пръсти
и обноски,
газиш хора и мечти.
Идеалите ти,
Бог да ги прости,
а нещастни са около теб.
Аз пък ти благодаря,
че си все далече от мен,
а на късмета си да се поклоня,
че останах неприкосновена.
© Jivka Koleva Всички права запазени