26.11.2004 г., 23:28

Реализъм

1.6K 0 3

                                                        Реализъм 
            
                                        Сърдити и строги, с проблеми, с тревоги
                                        живеем безславно, умираме бавно
                                        склонили главите, търкулват се дните
                                        и някак безлични, та чак неприлични.
                                        Модерни, помпозни, красиви и грозни
                                        забързани някъде, отиващи никъде
                                        пълзящи нагоре, летящи надолу.
                                        Безверни, неверни, коварни и скверни
                                        любени, любещи, мамени, губещи.
                                        Тичащи, скачащи, падащи, ставащи.
                                        Викащи Дявола, молещи Бога.
                                        Скитници гонени от старите спомени
                                        плачейки молим за малко любов.
                                        Но шамар пак ни удря Живота суров!          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...