26.11.2004 г., 23:28

Реализъм

1.6K 0 3

                                                        Реализъм 
            
                                        Сърдити и строги, с проблеми, с тревоги
                                        живеем безславно, умираме бавно
                                        склонили главите, търкулват се дните
                                        и някак безлични, та чак неприлични.
                                        Модерни, помпозни, красиви и грозни
                                        забързани някъде, отиващи никъде
                                        пълзящи нагоре, летящи надолу.
                                        Безверни, неверни, коварни и скверни
                                        любени, любещи, мамени, губещи.
                                        Тичащи, скачащи, падащи, ставащи.
                                        Викащи Дявола, молещи Бога.
                                        Скитници гонени от старите спомени
                                        плачейки молим за малко любов.
                                        Но шамар пак ни удря Живота суров!          

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...