svetlitschka (Светличка)
554 4783
11.12.2019 г., 13:36 ч.  

Реална 

  Поезия
780 8 19

 

Бях и твоя, и чужда, и ничия,

бях и тъмна, и светла, сама,

бях ти нафора, бях ти поличбата,

наранена, и тлях в пепелта.

 

Непокорна видя ме зората ти,

неутъпкана млада трева,

твоят плуг пръв начена браздата ми,

и остави дълбока следа.

 

Заплющя леден град по снагата ми,

заизвива я, хала вилня,

заслоних се на завет в душата си,

скътах семенце за пролетта.

 

Разтопи се ледът, сетивата ти

утаиха гнева и жлъчта,

най-подир ме прозря опрощаваща,

меродавна, реална жена.

 

 

 

© Светличка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??